Национална конференция „Миграционни процеси и групови идентичности“
Институтът за изследване на населението и човека при БАН организира Национална конференция „Миграционни процеси и групови идентичности“, която се проведе на 22 октомври 2015 г.
Участниците в конференцията бяха поздравени от акад. Стефан Воденичаров – Председател на Българската академия на науките, от името на зам.-министър на труда и социалната политика г-н Никола Николов поздравления поднесе д-р Емилия Войнова, поздравителни адреси се получиха от г-н Петър Кънев – председател на Комисия по икономическа политика и туризъм към 43-то Народно събрание и др.
Панел „Демографски измерения на миграционните процеси за България“ бе посветен на демографските, икономическите, социалните и историческите аспекти на миграцията – от теоретико-методологическите и информационните аспекти до нейното състояние, мащаби, структури, проблеми и потенциал за демографското и икономическото развитие за България и нейните региони и населени места, държавите от ЕС и света. Многоаспектно бяха представени различни страни и проблеми на миграцията – вътрешна и външна, в рамките на ЕС и между отделните региони и населени места. Специфични проявления на пространственото движение на населението, каквито са мобилността на работната сила в ЕС, включването й в единния европейски пазар на труда, трансграничната мобилност и ежедневните трудови пътувания бяха откроени в съвременната ситуация, като последните два вида могат в определена степен да се разглеждат като неутрализиращи някои от негативни аспекти на миграционните движения.
Позицията, около която се обединиха участниците в работата на панела, е, че е необходимо миграционните процеси да се оценяват в контекста на системния анализ и променливите им да се третират като сложно въздействащи и повлияни от другите системи на развитието.
Работата в панел „Миграции и групови идентичности“ бе посветена на въпросите какво мотивира хората да мигрират; каква е динамиката в миграционните нагласи и миграционното поведение на представителите на различните етнически, религиозни, възрастови и образователни групи в България; възникването на нови форми на гражданственост в резултат от мобилността; как се променят българските имигранти след пристигането им в приемните страни; какви са социалните и икономическите последици/резултати от миграцията, каква е ролята на миграциите върху засилването и възпроизвеждането на социалните неравенства. Разгърна се научен дебат около въпросите дали наистина наблюдаваме провал на мултикултурализма в Европа; дали класическият либерализъм предлага по-добри решения за адаптацията и интеграцията на новите емигрантски общности и специално – на новите мюсюлмански групи; има ли различни от мултикултурализма концепции, които да послужат като деонтологична основа на политическия дебат. Специално внимание бе отделено на ролята на държавата при управлението на имиграционните процеси в ситуацията на засилващ се миграционен натиск и появата на нови идентичности; осмислянето на проблематичните отношения на националната държава и новосформиращите се големи имигрантски групи; ролята на религията и етничността за адаптацията на имигрантските групи.
