Ковид-19 и юношите: порастване по време на пандемия
Александрова-Караманова, А., Димитрова, Е., Йорданова, Т., Коцева, Т., Минева, К., Паунова-Маркова, Е. (2026). Ковид-19 и юношите: порастване по време на пандемия. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISBN 978-619-245-643-6 (print), ISBN 978-619-245-644-3 (e-book). 296 стр.
Електронната книга е с отворен достъп и може да бъде свалена безплатно от сайта на Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“ (чрез бутон „СВАЛИ“ на следния линк):
https://www.press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(145)
Повече за книгата:
Монографията поставя във фокуса на изследване юношите като уязвима група по отношение на ефектите на пандемията от Ковид-19. Развитийният период на юношеството сам по себе си предпоставя уязвимост по отношение на физическото и психическото здраве и благополучие, а кризисната ситуация, породена от Ковид-19, създава предпоставки за интензифициране на съществуващите нормативни предизвикателства пред здравето и развитието на юношите.
Обща рамка на изследването е биопсихосоциалният модел, подходящ за изследване на комплексните биологични, психологични и социални ефекти на пандемията от Ковид-19 при юношите. Общата цел на изследването е да проучи влиянието на промените, настъпили в живота на българските юноши вследствие на пандемията от Ковид-19 (измерения като заболяване на юношата или член на семейството, мерки за опазване на общественото здраве, живот онлайн, финансова несигурност) върху тяхното здраве и благополучие, и по-конкретно върху психичното им здраве, рисковото им здравно поведение (употреба на вещества), социалните им взаимодействия (семейство, връстници, романтичен партньор) и справянето им в училище, като отчете модериращите ефекти на социално-демографски характеристики и на личностните особености на юношите.
Проучването използва смесена методология – количествено-качествен подход, който включва проведено чрез училищата национално представително изследване на 3523 юноши в ранно и средно юношество (11-17 години, 50,8% момчета и 49,2% момичета), както и качествен компонент, съдържащ 4 отворени въпроса относно субективните преживявания на юношите във връзка с промените в живота им в резултат на пандемията, ефекта на тези промени, емоционалния отговор на промените и начините им на справяне. На основата на проведеното изследване са разработени насоки за превенция и интервенция на проблеми на юношеското здраве и благополучие в областта на психичното здраве, употребата на вещества и академичната мотивация.
Обобщените резултати от проведеното комплексно изследване показват преобладаващо негативни ефекти на пандемията в областите психично здраве и справяне в училище, смесени ефекти по отношение на употребата на вещества, демонстриран адаптивен потенциал и стратегии за справяне на юношите в областта на социалните им взаимодействия, наличие на рискови и протективни социално-демографски и личностни фактори, както и позитивни ефекти на пандемията, наблюдавани в качествения модул на изследването и в комплексната оценка на юношите за влиянието на пандемията върху живота им.
Резултатите биха били полезни за практикуващи специалисти в сферата на здравеопазването, образованието и в социалната сфера, както и за родителите и самите юноши. Те имат приложение както в рамките на обичайния социален контекст на развитие на юношите, така и при последващи пандемии или здравни кризи, които според много експерти са вероятни в сравнително близко бъдеще.
