Финансиране: Бюджетно
Ръководител: проф. Антоанета Христова
Членове на екипа: проф. Катя Стойчева, доц. Росица Георгиева, гл.ас. Илина Начева, гл.ас.
Виктория Недева-Атанасова, ас. Калина Попова, ас. Борян Андреев
Департамент „Психология“ в Институт за изследване на населението и човека – Българската академия на науките (ИИНЧ-БАН) реализира три вълни на изследване, посветено на реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България посредством онлайн платформа. Първата вълна стартира непосредствено след началото на първия локдаун в страната, докато втората и третата бяха организирани през три месеца. Успоредно бяха проведени онлайн изследвания с приложената методика в Швеция и Китай. След третата вълна, рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че рискът е почти без възможност от избягване. Това оказва влияние върху спазването на мерките. Няма промяна в спазването им, сравнено между трите вълни на изследването.
Сред участниците има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. В най- голяма степен се наблюдава обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84% подкрепят мерките на правителството, се достига до 35% оценка в положителната част на скалата в края на периода. Тревожността се връща в старите нива от началото на март 2020 г., когато средната стойност е 5.4, сравнено с настоящите данни 5.55. Профилът на изследваните лица, които преживяват висока степен на тревожност, очертава хора, които работят от дома си, такива, които живеят в малки населени места, и участници в изследването, които боледуват от Ковид-19 към момента на провеждането му. Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи. Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо Ковид-19 като болест и икономическите последствия от кризата. Най-често използваните стратегии за справяне със стреса не се променят от предишните вълни на изследване, а именно – наивен оптимизъм, поведенчески копинг и емоционален копинг.
Поради неопределеност на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация.
- София 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6, ет.5/6
- +359 2 979 30 30
- +359 879 525 401
- office@iphs.eu