Проекти с външно
финансиране

Документи от архива на вселенската патриаршия – извор за демографското развитие на българските земи през възраждането (2022-2025)

През месец декември 2022 г. Институт за изследване на населението и човека при Българска Академия на науките стартира изпълнението на проект № КП-06-Н70/11 „Документи от Архива на Вселенската патриаршия – извор за демографското развитие на българските земи през Възраждането (2022-2025)“, финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2021 г.“ на Фонд „Научни изследвания“, МОН.

Материалите от Архива на Вселенската патриаршия – Истанбул са неизвестни за родните изследователи. Това предопределя липсата на самостоятелно изследване, свързано с анализа на наличната в този Архив изходяща служебна кореспонденция като извор за демографското развитие на населението, обитаващо земите ни през Възраждането.

Основна цел на настоящия проект e набавянето, каталогизирането, разписването, превода, анализа и систематизираното представяне на служебната кореспонденция, свързана с демографската история на българските земи през Възраждането, която се съхранява в Архива на Вселенската патриаршия – Истанбул.

Нейната реализация се осъществява посредством изпълнението на следните основни научни задачи:
1. Запознаване с наличната литература по проблема и изграждане на специфичния за този тип изследвания теоретико-методологичен арсенал;
2. Издирване, набавяне, заснемане, дигитализиране и каталогизация на наличните в Архива историко-демографски извори, отнасящи се до интересуващите ни географско пространство и хронологичен диапазон;
3. Разписване (привеждане от ръкописен в печатен вид на текста) на набавения изворов материал;
4. Превод (от гръцки на български език) на разписания материал;
5. Обобщение и анализ на получените резултати с цел определяне на мястото и значението на този тип извори за единния национален архив от базови данни по историческа демография на българските земи през Възраждането.

С тяхното изпълнение:

1. Ще се създаде възможност за предоставяне на изследователите на уникален, неизвестен на родните изследователи, документален материал;
2. Ще се направи поредната стъпка при създаването на единна база данни по историческа демография на България, която успешно да се впише в общоевропейския масив;
3. Ще се представят на световната научна общност непознати извори за културното многообразие и националната идентичност на населението, обитаващо българските земи;
4. Ще се обособи база за подобряване изучаването на демографската история, особено в контекста на все по-разширяващото се дистанционно обучение, което се предлага от редица институции.5. Ще се публикува част от дигитализирания изворов материал, посредством което резултатите от проекта ще станат достояние на широката общественост. 

Същевременно ще се идентифицират ключовите проблеми при осъществяването на идеята за създаване на единен електронен архив по историческа демография на България и ще се очертаят възможностите за тяхното разрешаване.

Ръководител на проекта е проф. д.и.н. Щилиян Д. Щерионав (ИИНЧ-БАН, Департамент „Демография“).В екипа участват учени от Департамент „Демография“: доц. д-р Венцислав Е. Мучинов, доц. д-р Даниела С. Ангелова, гл. ас. д-р Борис П. Боев, а също така учени от Софийски университет доц. д-р Светослав С. Риболов (СУ-БФ), ас. д-р Йоанис Каминис (СУ-БФ), гл. ас. д-р Александра Ф. Трифонова (СУ-ЦСВП) и учени от Институт по литература д-р Борислава Иванова

Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от covid-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености (2021-2024)

От месец ноември 2021 г. Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № КП-06-Н55/7 „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от COVID-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености“, финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2021 г.“ на Фонд „Научни изследвания“, МОН.

Целта на проекта е да проучи влиянието на промените в ежедневието на българските юноши вследствие на пандемията от COVID-19 (заболяване на юношата или член на семейството, мерки за опазване на общественото здраве, живот онлайн, финансова несигурност) върху тяхното здраве и благополучие, и по-конкретно върху психичното им здраве, здравното им поведение, социалните им взаимодействия и академичната им мотивация и успеваемост, като отчете модериращите ефекти на социално-демографски характеристики и на личностните особености на юношите. Очакваме, че ефектите върху здравето и благополучието на младите хора в резултат на промените в ежедневието вследствие на пандемията от COVID-19 ще бъдат модерирани от социално-демографските и личностните фактори така, че за част от юношите ефектите ще бъдат по-скоро негативни, а за друга част от юношите – по-скоро позитивни.

За реализиране на заложената цел ще бъде проведено голямо национално представително количествено изследване с 4500 млади хора във възрастта на ранното и средното юношество (11-15 г.). В изследването ще бъде вграден качествен компонент под формата на отворени въпроси, които да проучат субективната гледна точка, преживяванията и начините на справяне на юношите в ситуация на криза и предизвикателства. Ще бъдат разработени основани на научни доказателства насоки за превенция и интервенция на нормативни проблеми на юношеското здраве и развитие и проблеми, свързани с функционирането по време на пандемията от COVID-19.

Ръководител на проекта е доц. д-р Анна Александрова-Караманова (ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология“). В екипа участват учени от Департамент „Психология“ и Департамент „Демография“ на ИИНЧ-БАН, както и учени от Бургаски свободен университет: проф. д-р Татяна Коцева (ИИНЧ-БАН, Департамент „Демография“ и БСУ), доц. д-р Елица Димитрова (ИИНЧ-БАН, Департамент „Демография“), доц. д-р Красимира Минева (БСУ), ас. Евелина Богданова, дм (ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология“), гл. ас. д-р Емануела Паунова-Маркова (ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология“), гл. ас. д-р Татяна Йорданова (ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология“). Предвидените дейности обхващат период от 3 години.

Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от Covid-19: Възприет стрес и динамика на преживяванията

От месец април 2021 г. Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № KП-06-КД2/5 „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията“, финансиран по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.“ на Фонд „Научни изследвания“, МОН.

Проектът има за цел проучване на социалнопсихологичните ефекти от кризата и свързаните с нея мерки, като се фокусира върху групи с високи нива на възприет стрес и върху експерти в областта на здравето и психосоциалната подкрепа. Планирано е дълбинно проучване на емоционалната динамика в различни фази на кризата, идентификация на водещи източници на тревожност и стрес, изследване на доминиращите стратегии за справяне със стреса. Изследването ще спомогне за натрупването на ново научно познание за ролята на определени личностови характеристики и общностни механизми за справяне с кризисни ситуации. Друг приносен аспект е работата върху връзките между социалната подкрепа и ефектите на възприятието.

Проектът обединява мрежа от 9 изследователи от различни области на психологията и антропологията, като предлага интердисциплинарен подход към поставената проблематика. Ръководител  е гл. ас. д-р Илина Начева. В екипа участват учени от Секция „Социална, трудова и консултативна психология“ към ИИНЧ-БАН – проф. д-р Йоланда Зографова, проф. д-р Антоанета Христова, доц. д-р Диана Бакалова, гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева, гл.ас. д-р Полимира Митева и докторант Валентина Долмова, както и учени от ИЕФЕМ- БАН – доц. д-р Еля Цанева и гл. ас. д-р Йелис Ахмедова. Предвидените дейности обхващат период от 2 години.

Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора, в контекста на демографските предизвикателства в България (2020 -2023)

Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № KП-06-Н35/4 „Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора, в контекста на демографските предизвикателства в България“, Финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019г.“ на Фонд „Научни изследвания“, МОН.

Ръководител на проекта е доц. д-р Диана Бакалова. В екипа по проекта участват учени от Секция „Социална, трудова и консултативна психология“ – проф. д-р Йоланда Зографова, проф. д-р Антоанета Христова, гл. ас. д-р Илина Начева, гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева, гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова, гл. ас. д-р Екатерина Димитрова и докторант Йоанна Драгнева.

Целта на проекта е да се анализира влиянието на психологичните детерминанти: ценности, оптимизъм и склонност към поемане на риск, върху нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора в България. Планирани са следните дейности:
– Създаване на нов теоретичен обяснителен психологически модел на нагласите към емиграция при младите хора в България и конструиране на нов изследователски инструментариум (оригинални авторски методики), вкл. провеждане на качествено и пилотно количествено изследване;
– Провеждане на национално представително изследване на психологичните детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора;
– Популяризация на проектните дейности и резултати чрез онлайн канали, научни публикации, участие и организиране на научни форуми и др.;
– Извеждане на препоръки за политики, свързани с нагласите към емиграция на младите хора, както и на препоръки за включване в системата на формалното образование на обучителна програма за изграждане на умения за жизнено планиране сред млади хора.
Предвидените дейности обхващат период от 3 години.
 
Актуална информация по проектните дейности е достъпна на Фейсбук страницата на проекта:  https://www.facebook.com/emigrationattitude/ 

Програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище

(2019-2020), финансиран от МОН
Ръководител проф. д-р Йоланда Зографова и екип: проф.д-р Антоанета Христова /съръководител/, доц. д-р Диана Бакалова, гл.ас. д-р Екатерина Димитрова
Основната цел на Програмата е да се осъществи превенция и където е необходимо интервенция, чрез които да се минимизират съществуващите агресивни и деструктивни прояви на учениците в българското училище, както и да се намалят проблемите, свързани с насилието и тормоза в училищна среда.
Резултатите от апробиране на Програмата в 4 училища в 3 града сред 275 ученици в 13 паралелки сочат, че повечето ученици са подобрили взаимоотношенията си и повече от ½ от учениците се чувстват по-спокойни и по-весели след упражненията/игрите. Експертните оценки на учители, психолози и предагогически съветници показват, че има потребност от въвеждане на Програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище. Почти всички изследвани експерти (94.2%) посочват, че игрите/упражненията в програмата съответстват на потребността от превенция на агресията.

На базата на подготвен методически инструментариум се диагностицират ученически групи по степени на агресия и някои вътрегрупови особености. Създадена е иновативна програма, състояща се от два основни модула – за превенция, предназначен за класове, при които не се диагностицират чести агресивни прояви, и за интервенция за класове, в които се диагностицират такива.

Програмата притежава универсален характер, защото би могла да се прилага във всички училища, независимо от техния вид и професионален профил и е инструмент за работа на училищните психолози / педагогическите съветници за установяване и справяне с предизвикателствата в училище – агресия и проблемни класове. Програмата ще бъде въведена в училищната практика след кратко обучение на училищни психолози в нейното приложение.

Изследване на проявите на агресия и насилие в училище – форми, фактори и мотиви

(септември 2017 – февруари 2018), финансиран от МОН
Научен състав: проф. д-р Йоланда Зографова – ръководител на проекта, проф. д-р Антоанета Русинова-Христова, доц. д-р Диана Бакалова, гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова, гл. ас. д-р Зорница Тоткова, гл. ас. д-р Росица Рачева, ас. Борян Андреев
 
Агресията и насилието са реални сериозни проблеми, засягащи все по-масово и все по-ранни възрастови групи и това е достатъчно да изостри вниманието и насочи работата на учители, психолози, учени, а и също и на институциите, пряко свързани с образование и развитие на най-важния – човешкия ресурс. По проекта е включено изследване на формите на агресия сред ученици от различни училища из страната като са обхвнанат комплекс от фактори за проявите на аагресивността в сферата на семействното, училището, медийните влияния и др. Ще бъдат анализирани личностни фактори и мотиви, свързани с агресивното поведение в училище. Изследват се и нагласите, вижданията, оценките на учители от същите училища по отношение на ученическата агресивност, взаимоотношенията учител – ученик и проблемите, свързани с трудни класове. На основата на анализа на данните ще бъдат подготвени препоръки за превенция с оглед редуцирането на агресивността на ученици в различни възрастови групи.
Изследването е проведено през 2017–2018 г. в 18 училища в различни по-големина градове в страната сред 992 ученици от 4-ти, 6-ти, 8-ми и 10-ти клас, както и сред 115 учители.
Важни резултати:
1. С нарастване на класа се увеличават проявите на вербална, индиректна и по-лека физическа агресия, а заплахата и по-тежката физическа агресия (побой), са най-изразени в 8-ми клас.
2. Половината от учителите се сблъскват не само с единични случаи на агресия, но и с цели паралелки, в които има чести конфликти между ученици, ученици и учители, тормоз, нарушаване на училищния ред. Близо 2/3 от преподавателите се нуждаят от специализирано обучение в тази връзка.
3. Сред комплекса от фактори във и извън училищна среда, които влияят върху агресията сред учениците, водещи са: личностни характеристики (отмъстителност, гняв и стремеж към контрол); семейна среда (влошени отношения между родителите, между родители и ученик, негативни възпитателни практики, злоупотреба с ПАВ на член от семейството); приятели с проблемно поведение извън 12 училище; медии (тормоз във виртуалните социални мрежи и компютърни игри с насилие); толератност на обществото към насилие. Учителите са склонни да прехвърлят отговорността за агресивното поведение на учениците към извънучилищната среда, главно към семейството.
Разработва се и се използва авторска методика за изследване на проявите на различни форми на агресия сред ученици в начален, среден и горен училищен клас. Разкрива се мотивацията в основата на агресивните прояви, както и факторите, които ги обуславят във и извън училищна среда, от гледна точка и на учениците, и на учителите. Изледването е основа на разработената Програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище.

Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България (2017-2018)

Проектът е финансиран от Министерски съвет на Република България.
Най-значимо научно-приложно постижение за 2018 г.

Работна група „Раждаемост и семейна политика"

Ръководител на група: проф. д-р Татяна Коцева; доц. д-р Елица Димитрова (координатор), Членове: проф. д-р Йоланда Зографова, проф. д-р Йордан Христосков, проф. д-р Георги Шопов, доц. д-р Велина Тодорова, гл. ас. д-р Виктория Недева, ас. Станислава Моралийска-Николова, Калина Илиева.
 
Най-значимо научно постижение за 2019 г.
Национално представително проучване на населението 18-50 г. (жени) и 18-55 г. (мъже) „Нагласи към раждаемостта, семейните политики и уязвимите общности“ Значимост за науката: 1. авторска методика за изследване на репродуктивните намерения и нагласите към семейните ценности и към мерките на семейните политики сред хора в активна възраст. 2. изводи за основните фактори за нагласите за репродуктивни намерения и създаване на семейство и партньорски съюз. Значимост за обществото: очертават основните дефицити в действащата социална политика и е изведена е система от мерки за подкрепа на семействата.

Работна група „Смъртност, стареене и качество на живот"

Ръководител на група: доц. д-р Росица Георгиева, доц. д-р Стоянка Черкезова (координатор). Членове: проф. д-р Петко Салчев, проф. д-р Илона Томова, доц. д-р Геновева Михова, доц. д-р Диана Бакалова, гл. ас. д-р Андрей Александров, ас. Станислава Николова – Моралийска проф. д.ик.н. Росица Рангелова, Христо Кутиев, Зоя Славова.
 
Групата изследва социално-икономическите тенденции и прави частична оценка на редица политики в контекста на остаряването на населението и на смъртността в България: пенсионна реформа, бедност на възрастните и заетост; права за участие на възрастните в консултативния процес; дългосрочна грижа; иновации и икономическа специализация; образование в различни негови аспекти; здравеопазване, преждевременна и детска смъртност. Групата регистрира нови научни факти и разработва мерки в посочените области.

Работна група „Уязвими етнически и религиозни групи и общности"

Ръководител на група: проф. д-р Илона Томова. гл. ас. д-р Любомир Стойчев (координатор), Членове: доц. д-р Стоянка Черкезова, доц. д-р Михаил Иванов, проф. Стефка Наумова, доц. д-р Алексей Пампоров, гл. ас. д-р Магдалена Славкова, Ваня Григорова, Даниела Михайлова.
 
Групата изследва нарастването и механизмите за конструиране на нови социални неравенства между ромите и останалото българско население довели до трайно социално изключване на огромна част от ромската общност от основните социални сфери. Формулира редица мерки за намаляване на демографските дисбаланси и на социалните неравенства.

Работна група „Миграции и национална идентичност"

Ръководител проф. д-р Катя Владимирова; член на екипа – докторант Павлина Стоянова

Работна група „Работна сила и демографско развитие"

Ръководител проф. д-р Кремена Борисова-Маринова; членове на екипа – гл. ас. д-р Адриана Христова, гл. ас. д-р Николай Цеков

Работна група „Демографска политика в България през периода 1879-1989 г. (Мерки за преодоляване на демографските проблеми)"

Ръководител проф. д.ист.н. Щелиян Д. Щерионов; членове на екипа – доц. д-р Венцислав Мучинов, гл. ас. д-р Даниела Ангелова, гл. ас. д-р Камелия Лилова, гл. ас. д-р Владимир Калоянов

Издирване, каталогизиране и обработка на извори за брака и брачните отношения, съхранявани във фондовете на националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий (2016-2017)

Финансиран по програмата за подпомагане на младите учени в БАН
Ръководител гл. ас. Даниела Ангелова

Историческо развитие на Кюстендил (2019-2020)

Финансиран от ОС – Кюстендил и РИМ – Кюстендил.
Член на изследователския екип – проф. д.и.н. Щелиян Д. Щерионов

Социални иновации за по-ефективно социално включване на ромски жени в неравностойно положение (2018-2019)

Проектът е финансиран по ОП РЧР процедура „Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж“
Ръководител на проекта проф. Илона Томова

Външна оценка на изпълнението на националната стратегия за интеграция на ромите - 2016 г. (2017)

Проектът е финансиран от Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси към Министерски съвет на Република България


Ръководител на проекта проф. Илона Томова. Членове: гл. ас. д-р Любомир Стойчев, доц. д-р Стоянка Черкезова, Павлина Стоянова (докторант).


Най-значимо научно-приложно постижение за 2017 г.
Изследването очертава постигнатия от Република България напредък по основните приоритети за социално включване на ромите (върховенство на закона и недискриминация, заетост и елиминиране на бедността, жилищни условия, образование, достъп до здравеопазване).
Значимост за науката и обществото: Разкриват се факторите за системния провал в намаляването на социалните различия между ромите и останалото население на страната.

Миграционен опит и промяна в нагласите към труд, образование, джендърни и семейни отношения на българските роми (2016-2017)

Проектът е финансиран по Програма за подпомагане на младите учени в БАН .
Ръководител на проекта: доц. д-р Стоянка Черкезова
Научен ръководител: проф. д-р Илона Томова.

Интегриран модел за работа с уязвими групи: Спиране на маргинализиране на ромите в Кюстендил чрез създаване на модел за развитие на общността (2014-2016)

Проектът е финансиран от Фондация ВЕЛУКС и Know-How Centre към НБУ.
Ръководител на проекта проф. д-р Илона Томова; Членове: гл.ас. д-р Любомир Стойчев, гл.ас. д-р Стоянка Черкезова, ас. Станислава Николова-Моралийска (координатор), докторант Ирина Вандова

Грижа в ранната възраст. национално изследване на влиянието на здравната, социалната и образователната системи върху грижата за децата в най-ранна възраст (0-7 години), (2016 -2017)

Проектът е финансиран от Фондация „За нашите деца“, подизпълнители: Сдружение „Дете и пространство“ и ИИНЧ при БАН.

Ръководител проф. д-рТатяна Коцева

На 15 март 2018 г. се проведе конференция „Визия за ранното детство в България“. На форума бяха представени резултатите от мащабно изследване „Ранното детско развитие в България“ за влиянието на здравната, социалната и образователната системи върху грижата за децата в най-ранна възраст (0-7 г.) и тяхната сигурност. Проучването изследва взаимодействието и сътрудничеството между трите системи, както и степента, до която те работят заедно в подкрепа на детското развитие в услуги, предоставящи грижа за деца в ранната възраст /детски ясли, болнични заведения, детски градини, социални услуги и други/. Вижте повече

Мета точност на първите впечатления онлайн (2020 – 2022)

Научен ръководител: проф. д-р Ергюл Таир
Ръководител: д-р Елена Цанкова
 
Финансираща организация: Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ), Фонд научни изследвания към Министерството на образованието и науката на Република България
 Първите впечатления оказват силно влияние върху поведението на личността. В днешно време значителна част от комуникацията се осъществява онлайн и това придава особена важност на първите впечатления, формирани в интернет. С цел подобряване на комуникацията и избягване на недоразуменията си заслужава да се проучат и разберат първите впечатления, които се създават онлайн. Чрез bottom-up подход проектът ще изследва в серия от експерименти различни фактори, които определят колко добре разбираме първите впечатления, които създаваме за себе си в интернет.

Личност, образование и професионална реализация при лица от уязвими групи в страната: Научни измерения и практически подходи (2019 – 2022)

Научен ръководител: проф. д-р Ергюл Таир
Ръководител на проект: д-р Сезгин Бекир
 
Настоящият проект цели да изведе ролята на личностните характеристики (его състояния, житейски позиции, стил на социално взаимоотношение и др.), които се развиват от ранно детство и определят не само индивидуалното развитие, но и професионалната реализация. Въз основа на научните резултати ще се предложат някои практически подходи като част от решаването на проблемите с по-ниското образование и слабата професионална реализация на лица от уязвими групи. Ще се приложат, разработят и адаптират методики за оценка на личността, субективното усещане за кариерен успех и стил на социални взаимоотношения при ученици, учители и родители. Разработеният методически инструментариум може да бъде полезен на различни образователните институции, общинските центрове за кариерно ориентиране и структурите на Агенцията по заетостта при оценка на личностния потенциал за развитие на младежите и разработване на стратегии и програми за професионална реализация и за превенция на безработицата. Проектът се финансира от Министерство на образованието и науката на Република България чрез Национална програма „Млади учени и постдокторанти“, одобрена с Решение на Министерски съвет № 577 от 17 август 2018 г.

Стил на шофиране и рисково поведение на пътя (2017 – 2019)

Ръководител: гл. ас. д-р Зорница Тоткова
 
Целта на проекта е концептуализиране на конструкта стил на шофиране и адаптиране на методика за оценка на стила на шофиране. Финансиран по Програма за подпомагане на младите учени, Българска академия на науките

Взаимовръзка между психо-социални и епигенетични характеристики при лица с проблемна употреба на психоактивни вещества (2018 – 2021)

Базова организация: Институт по физиология на растенията и генетика, БАН
Ръководител: гл. ас. д-р Емилия Кръстева
Участници: гл. ас. д-р Росица Рачева, д-р Цвета Райчева, гл. ас. д-р Теодора Тасева-Минева, Яна Младенова, Стилиана Симеонова
 
Научно-изследователски проект цели да се направи комплексен анализ на някои психо-социални и епигенетични характеристики при две групи от лица с проблемна употреба на психоактивни вещества (такива, които постъпват в програми за лечение с опиеви агонисти и такива, които са на лечение в програми свободни от вещества) както и да се сравнят техните характеристики с тези на лица от общата популация. Изследванията ще бъдат проведени с помощта на съвременни методи, между които: оценка на качеството на живота (с помощта на генеричния въпросник на СЗО WHOQOL-BREF), установяване на наличието или отсъствието на травматични събития през живота на изследваните лица чрез въпросника BTQ (Brief Trauma Questionnaire), qRT-PCR анализ на генната експресия и бисулфитно секвениране за установяване на метилирането на специфични генни райони, както и методи за статистическа обработка на пoлучените данни. Изпълнението на проектните дейности се очаква да има както научно-фундаментална, така и приложна стойност. Научно-изследователски проект КП-06-Н25/5, финансиран от Фонд Научни изследвания към Министерството на образованието и науката.

Проект "Емоционално благополучие родител-дете: Родителски практики относно съня в ранното детство в зависимост от конструирането на аз-а на родителя (2020)"

Финансиран по национална програма „Млади учени и Постдокторанти“, модул „Млади учени“
Ръководител: гл. ас. д-р Емануела Паунова-Маркова

Проект "Комплексен интегриран мулти-компонентен проект при изследване на дислексия на развитието (2016-2021)"

Проект на ФНИ
Ръководител: доц. д-р Юлиана Душанова, участник гл. ас. д-р Йорданка Лалова

Проект "Проблеми и тенденции в здравословните и рискови нагласи и поведения на учениците в България (2017 - 2019)"

Финансиран от МОН

Ръководител: доц. д-р Лидия Василева, Участници: проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова, гл. ас. д-р Богдана Александрова, ас. д-р Евелина Богданова

Проект "Обучение на учители от детски градини в прилагане на скрининг теста за тригодишни деца в изпълнение на проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование"

№ BG05M2OР001-3.005-0004 по договор ДОЗ-39/12.08.2019 С МОН (2019)
Ръководител: доц. д-р Мария Атанасова-Трифонова

Проект "Създаване на кратка форма на скрининг теста за тригодишни деца (2018)"

Ръководител: доц. д-р Мария Атанасова-Трифонова, Проект на МОН

Създаден е скрининг тест за тригодишни деца, за чието широко приложение се обучават педагогически специалисти от всички детски градини на страната.

Проект "Анализ на нагласите на учителите и оценка на качеството на обазователната среда като базисна информация за оценка на ефекта от инициативи на уницеф и МОН за стимулиране на приобщаващото образование (2017)"

Ръководител: доц. д-р Мария Атанасова-Трифонова, Участници: проф. д-р Л. Пенева, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова

Проект "Възрастова валидизация на стандарти за ранно детско развитие и учене от 0-36 месеца (2014)"

Ръководител: доц. д-р Мария Атанасова-Трифонова УНИЦЕФ

Проект "Здравно поведение при деца в училищна възраст – България 2014" РСА (2014)

Финансиран от УНИЦЕФ, България

Ръководител: доц. д-р Лидия Василева, Участници: проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова, гл. ас. д-р Богдана Александрова, ас. д-р Евелина Богданова, доц. д-р И. Тодорова

АРХИВ

„Ключ към училище без страх": Пилотно прилагане на програма за превенция на насилието и агресията в училище

Ръководител проф. д-р Р. Божинова
Изследователски екип: доц. д-р М. Бакрачева, гл. ас. А. Александрова-Караманова, гл. ас. З. Тоткова
 
Проектът цели изучаване на ефекта от пилотното прилагане в България на международно утвърдена училищна програма за деца в предучилищна група и първи клас, насочена към превенция на насилието и агресията в училище – „Приятелите на Зипи“. Програмата се прилага от Фондация „Асоциация Анимус“ (в партньорство с Voksne for Barn – Норвегия). Резултатите от изследването предполагат внедряване на нови форми на работа в училищната практика по отношение управление на поведението на децата и съответно подобряване на социалния климат в училище, подобряване уменията на децата за справяне с различен тип ситуации, повишаване на тяхната самооценка.

Подходи на учителите за мотивиране на учениците за учене

Ръководител проф. д-р Румяна Божинова
Изследоватески екип: доц. д-р Ергюл Таир, доц. д-р Ева Папазова, доц. д-Маргарита Бакрачева, гл.ас. д-р Анна Александрова-Караманова, д-р Зорница Тоткова, Калина Попова
 
Получените резултати насочват към подобряване на индивидуалния подход в работата с учениците – внимание към техния потенциал, личностни особености, и семейната среда, готовност за допълнителна работа с всички ученици (не само с изоставащите). Те предполагат също реално реализиране на позитивна връзка и стимулиращи отношения с отделния ученик. С особена значимост се очертава подпомагане разбирането на ученика за практическата стойност на изучавания предмет. Тези, както и други аспекти на получените резултати като цяло насочват към по-определено стимулиране на вътрешната мотивация на ученика – желанието да учи заради овладяване на конкретното знание и реализиране на собствения потенциал. В изследването участват 2535 учители от цялата страна.

Етническа толерантност в бизнес среда: Нагласи на работодателите и отношение на българи, роми и турци към труда и професионалната реализация (2012-2014)

Ръководител доц. д-р Ергюл Таир
Финансиран от Национален конкурс ,,Млади учени 2011″ – ФНИ
 
Резултатите допълват познанието за нагласите и стереотипите към труда, професионалната реализация и дистанциите при трите етнически групи в България – българи, турци и роми. Резултатите от представително за страната изследване с над 1300 лица очертават етнически, възрастови и полови различия в отношението към труда, професионалната реализация и мобилността. Извежда се необходимостта от по-целенасочени държавни и местни политики, ориентирани към различните етнически и възрастови групи, за да се ограничат социалните неравенства на пазара на труда.

Създаване на методика за изследване на социални представи спрямо обществени лидери (2016-2017)

Екип: проф. д-р Антоанета Христова – научен ръководител и гл. ас. д-р Илина Начева
 
Финансиран по Програма за подпомагане на младите учени в БАН.
Продуктът от работата по проекта притежава потенциал за сериозно приложение в областта на политическия имидж.

Цели, приоритети, и политики за изпълнение на стратегията за демографско развитие на Република България

Ръководител проф. д-р Антоанета Христова
Финансиран от МТСП.

Здравно поведение при деца в училищна възраст – България 2014" РСА/2014

Ръководител доц. д-р Лидия Василева
Финансиран от УНИЦЕФ, България.

Върхови постижения (АКМЕ) и пълноценно функциониране на човека в парадигмата на хуманистичната психология и екзистенциалната психотерапия

Ръководител доц. д-р Росица Георгиева
 
Най-значимо научно постижение за 2012 г.
Значимост за науката: От психологична гледна точка изследването е важно за разкриване на механизмите на целеполагане, развитие и управление на мотивационно-волевата сфера, изграждане на самооценката и Аз-концепцията на индивида, постигане на конгруентност между неговия Аз-образ и опита му и др.
 
Значимост за обществото: Приложните аспекти на изследването могат да бъдат полезни в областта на кариерното развитие на индивида и персонала на организациите, ориентирани към високи социални постижения, както и в практиката на кризисната психологична интервенция и екзистенциалната психотерапия.

Разнообразие и Европейската публична сфера. Към гражданска Европа – Евросфера (2007 – 2012)

Интегриран проект по Шеста рамкова програма на ЕС, Договор CIT4-CT-2006-028504, изпълнен от консорциум от 17 европейски университета и изследователски институти, координиран от Университета в Берген, Норвегия, с ръководител на българския екип от страна на ИИНЧ-БАН – проф. д-р Йоланда Зографова.
 
Основната цел на Евросфера е да изгради иновативни перспективи по отношение на Европейски публични сфери и да идентифицира условията, които позволяват или възпрепятстват артикулацията на включващи Европейски публични сфери. За тази цел, Евросфера: изследва факторите, които са предизвикателство за фабриката на Европейската демокрация; идентифицира опции, релевантни по отношение оптимизирането на гражданската включеност в европейските демократични процеси; оценява различните стратегии за засилване на множеството включващи демократични институции. Изследователският план обхвана синхронизирано събиране на данни и анализи в 16 страни, както и създаване на информационна база Евросфера. В допълнение към регулярните изследователски и дейности по разпространение Евросфера организира няколко големи конференции, европейски форуми, изследователски и докторантски курсове.
По проекта е създадена от международния екип учени собствена методика – обширно полуструктурирано интервю за политически лидери, за ръководни фигури в медии, в изследователски институти тип „мозъчни тръстове“ и в неправителствени организации. Паралелно са проведени вторични анализи на данни от представителни за Европа социални изследвания – Евробарометър, Европейско социално изследване и др, както и контент анализ на новини по важни за ЕС въпроси в печатни и електронни медии във всички страни-участници с пом-щта на специално разработена схема за анализ на медийна информация.

Виртуалната идентичност като компонент от психосоциалната идентичност на е-потребителя

Ръководител доц. д-р Диана Бакалова
 
Най-значимо научно постижение за 2013 г.
Поредица от свързани 5 изследвания върху себепредставянето и управлението на Аз-образа в ССМ, виртуалната идентичност и стила на идентичност на е-потребителите, разкриването на лична информация и поверителността на инфор-мация във Фейсбук и др.

Оказване на психосоциална подкрепа при критично събитие

С експертни знания към успешна кариера
Ръководител доц. д-р Росица Георгиева
Финансиран от МОН

Комплексен интегриран мулти-компонентен проект при изследване на дислексия на развитието

Ръководител доц. Юлиана Душанова; участник гл. ас. д-р Йорданка Лалова Проект на ФНИ.
 

Проучване на нагласите на учителите от детските градини относно предложенията в наредбата за предучилищно образование, които се отнасят до играта, образователните направления и програмните системи

Ръководител доц. Мария Атанасова-Трифонова; Участници: гл. ас. д-р Б. Александрова, гл. ас. д-р Й. Лалова, ас. д-р Е. Богданова, К. Попова
Проект на МОН.
 

Анализ на нагласите на учителите и оценка на качеството на обазователната среда като базисна информация за оценка на въздействието на интервенция на Уницеф и МОН за стимулиране на приобщаващото образование

Ръководител доц. Мария Атанасова-Трифонова; Участници: проф. д-р Л. Пенева, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова

Избор на скрининг тест, обучение на логопеди и психолози, провеждане на скрининг тест и анализ на резултатите (2013)

Ръководител доц. Мария Атанасова-Трифонова Проект на МОН.

Създаване на скрининг тест за откриване на риск от проблеми в психичното развитие на децата от 3 – 3,5 (2013)

Ръководител доц. Мария Атанасова-Трифонова; Участници: проф. д-р Л. Пенева, доц. д-р Е. Андонова, гл. ас. д-р М. Мутафчиева, гл. ас. д-р Н. Колчева УНИЦЕФ.

Възрастова валидизация на стандарти за ранно детско развитие и учене от 0-36 месеца

Ръководител доц. Мария Атанасова-Трифонова УНИЦЕФ.

Здравно поведение при деца в училищна възраст – България 2014" РСА/2014

Ръководител доц. д-р Лидия Василева Финансиран от УНИЦЕФ, България.

Издирване, каталогизиране и обработка на извори за брака и брачните отношения, съхранявани във фондовете на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий (2016-2017)

Финансиран по програмата за подпомагане на младите учени в БАН.
 
Ръководител гл. ас. Даниела Ангелова

Визия за развитие на въоръжените сили на Република България до 2035 г. (2014)

Финансиран от Военна академия „Г. С. Раковски“.
Ръководител проф. д.и.н. Щелиян Щерионов

Въведение в историческата демография на българските земи през Възраждането (2011)

Финансиран от ФНИ.
Ръководител проф. д.и.н. Щелиян Щерионов

Интегриран модел за работа с уязвими групи: Спиране на маргинализиране на ромите в Кюстендил чрез създаване на модел за развитие на общността (2014- 2016)

Проектът е финансиран от Фондация ВЕЛУКС и Know-How Centre към НБУ.
Ръководител на проекта проф. Илона Томова;
 
Членове: гл.ас. д-р Любомир Стойчев, гл.ас. д-р Стоянка Черкезова, ас. Станислава Николова-Моралийска (координатор), докторант Ирина Вандова

Цели, приоритети и политики за изпълнение на стратегията за демографско развитие на Република България (2014- 2016)

Проектът е финансиран от МТСП. Изготвена е оценка на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България от гледна точка на намаляване на различията, свързани с етничността, публикувана на уебстраницата на МТСП и в сп. «Население» 2016/1.
 
Ръководител на работна група проф. Илона Томова;
Членове: гл. ас. д-р Любомир Стойчев (координатор), гл. ас. д-р Стоянка Черкезова, ас. Станислава Николова-Моралийска

Миграционен опит и промяна в нагласите към труд, образование, джендърни и семейни отношения на българските роми

Финансиране Договор № ДФНП за финансиране на научноизследователския проект в Програма за подпомагане на младите учени в БАН 2016-2017
Ръководител гл. ас. д-р Ст. Черкезова

Визии за демографския проблем в България след 1990 г. Пронатализъм и социална политика

Ръководител на проекта проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова
 
Най-значимо научно постижение за 2014 г.
Значимост за науката: Постигнат е интердисциплинарен анализ с количествени и качествени методи на визиите за демографския проблем в България след 1990 г.
Значимост за обществото: Изводите от анализа могат да се използват за изграждане на система от критерии за мониторинг и оценка на въздействието на социалните политики.

Визия за семейна политика в подкрепа на децата и семействата в България (2014-2016)

Проектът е изпълняван съвместно със Сдружение ,,Дете и пространство“ и Национална мрежа за децата. Финансиран е от Финансов механизъм на ЕИП 2009-2014
 
Ръководители: проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова
  • „Визия за семейна политика в подкрепа на децата и семействата в България“ – съвместен проект на Национална мрежа за децата, Сдружение „Дете и пространство“ и Институт за изследване на населението и човека – БАН. Възложител: Програма за подкрепа на НПО в рамките на ФМ на ЕКП 2009-2014 г. Проектът е за 18 месеца, считан от началото на месец ноември 2014 г. и ще се осъществява със съдействието на Норвежкия финансов механизъм;
  • Етническа толерантност в бизнес среда: Нагласи на работодателите и отношение на българи, турци, роми към труда и професионалната реализация. Национален конкурс „Млади учени – 2011 г.“, Фонд „Научни изследвания“ – МОМН с ръководител доц. д-р Е.Таир;
  • Мозъчно-корово управление на спокойния стоеж при сетивен конфликт. Договор ДТК 02/60 от 14.07.2009. с НФНИ; Ръководител: Консорциум с ИНБ, с ръководител Пламен Гатев; Партньор – ИИНЧ, водещ изследовател проф. д-р Б. Димитров;
  • История и култура на ромите – финансиран от Столична община, програма, ,Култура“, № РД-56-556/01.06.2011 г. Спечелен като съ-финансиращ Международен проект „Възстановяване на европейските измерения на ромския език и култура R.E.D.-Rrom, Contrat commun n. 2009–2163 / 001–001 CU7 MULT7. Проектът е съфинансиран от бюджетна субсидия, Европейска комисия, Изпълнителна агенция ,,Аудиовизуално образование и култура, Столична програма ,,Култура“ и Институт ,,Отворено общество“ с ръководител проф. д-р И. Томова;
  • Развитие на млади изследователи в областта на демографията – по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на МОНМ – схема BG051PО001-3.3.06 „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“ с ръководител: доц.д-р К. Борисова; 
  • Оказване на психосоциална подкрепа при критично събитие – МОМН, с ръководител гл. ас. д-р Р. Георгиева.
  • Конкурс към ФНИ ,,Научна периодика“ с ръководител на проекта доц. д-р А. Христова.
  • Избор на скрининг тест, обучение на логопеди и психолози, провеждане на скрининг тест и анализ на резултатите – Проект BG051РО001-4.1.07 „Включващо обучение“ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013″, Възложител: МОМН, ръководител: гл. ас. .д-р М. Атанасова-Трифонова.