СОФИЯ, 29.06.2023 18:08 | ОБНОВЕНА 29.06.2023 19:41
(БТА)
Доц. Спас Ташев представи книгата си „Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944 – 1994 г.“ в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“.
Сред присъстващите на събитието бяха президентът Румен Радев, както и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
В книгата са включени поредица от статии, в които са представени борбите на българите в Македония през периода 1944 – 1994 г. Книгата е болката не само на мен, като автор, но болката на целия български народ, каза доц. Таше Авторът посочи, че темата „Македония“ е присъствала в семейството му винаги.
В периода, когато бях ученик, темата за българите в Македония беше тема табу. Имаше публикации до Балканските войни и Първата световна война, но след това изследванията в България спираха, коментира той.
По думите му тогавашните емисии на радио „Скопие“ са бълвали антибългарски послания. „Познавам антибългарската реторика още оттогава и ако днес преглеждаме медиите в Скопие ще видим, че няма никаква разлика между това, което се говори днес и това, което се говореше преди 35-40 години“, твърди Ташев.
Според него евроатлантическите партньори на България трудно разбираха същността на посланията, които страната ни отправя.
Доц. Ташев благодари на президента Румен Радев, защото, според него, той е „човекът, който промени българската позиция и от историцизма постави акцента за правата на човека“.
„Следял съм западните реакции и как възприемат нашите позиции – аз си давах сметка, че нашата дипломация губи, когато сме затънали в проблемите на историята. Когато изнесохме напред проблемите с правата на човека, видяхме обръщане на западната дипломация и тя прие нашите аргументи“, коментира авторът.
Ако всички органи на властта в България провеждат единна политика, отстоявайки националния интерес, ще бъдем сигурни, че правата на българите в Северна Македония ще бъдат защитени, смята Спас Ташев.
„Това е най-новият период от историята, през който България смяташе, че ние вече нямаме обща история. Но тези примери показват, че всъщност съпротивата на населението в Македония да съхрани българското име е продължила през целия период на Титова Югославия, по време на нейното разпадане и през периода на т.нар. Независима Република Македония. Основно са показани случаи с нарушаване правата на човека или масови реакции срещу политиката за денационализация на българите в Северна Македония“, обясни доц. Ташев за БТА.
/МК/