Представяме проектите, номинирани от Общото събрание на учените на ИИНЧ, за:
Най-значимо научно постижение на годината
Урбанизацията по българските земи през XIX век (до 1878 г.) (2019–2023)
Най-значимо научно-приложно постижение на годината
Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията (2021–2023)
Повече за двата проекта:
Проект „Урбанизацията по българските земи през XIX век (до 1878 г.)“ (2019–2023)
Ръководител: доц. дн Венцислав Мучинов
Описание и приноси:
Трудът с общ обем от 285 страници, представлява първото цялостно и детайлно изследване по темата за урбанизацията в българските земи под османска власт през XIX в. в българската историография, осъществено на базата на обработката и анализа на разнообразни извори от османотурски, български, гръцки, руски, западноевропейски и пр. произход. Част от този изворов материал се въвежда за пръв път в научно обръщение.
Основните научни приноси на подготвения в резултат на проекта труд с общ обем от 285 страници са:
• Установяване на тенденцията в динамиката на урбанизацията в днешните български земи през XIX в. (до 1878 г.), което позволява да се коригира наложената в българската наука теза, че по отношение на България урбанизацията е процес, характерен за следосвобожденската епоха и най-вече за периода след Втората световна война.
• Разкриване на балканските и общоевропейските измерения на изследвания процес, както и на съществуващите регионални специфики. Очертаване на основните фактори, които оказват въздействие върху урбанизацията в българските земи през XIX в., като за пръв път се извършва целенасочено проучване на урбанизационната политика на османската власт в населените с българи провинции на Османската империя.
Освен научни, трудът има и конкретни научно-приложни приноси. Направените в изследването изводи могат да се включат в образователната програма по история и цивилизации и да подпомогнат българските държавни институции при вземането на управленски решения относно формулирането и осъществяването на политиките за регионално развитие в Р България.

Проект „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията“ (2021–2023)
Ръководител: гл. ас д-р Илина Начева
Участници от ИИНЧ: проф. д-р Антоанета Христова; проф. д-р Йоланда Зографова; доц. д-р Диана Бакалова; гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева; гл.ас. д-р Полимира Митева; докторант Валентина Долмова. Включени са и учени от ИЕФЕМ- БАН – доц. д-р Еля Цанева и гл. ас. д-р Йелис Ахмедова
Описание и приноси:
В рамките на проекта с количествени и качествени методи са проведени изследвания върху динамиката на преживяванията в условията на кризата, породена от COVID-19. Идентифицирани са психологични предиктори на стрес, установени са специфични ефекти на възприятието (включително „ефект в трето лице“), откроени са преобладаващи емоции, свързани с пандемията, натрупани са нови данни за ролята на социалната подкрепа. Извършено е интерсекторно изследване с представители на уязвими групи – работещи родители с малки деца (0-12 г.), хронично болни и лица с множествена уязвимост, както и контролна група. Резултатите показват, че устойчивостта като личностова характеристика медиира отрицателния ефект на оптимизма върху тревожността от COVID-19 при лицата без индикатори за уязвимост. Тревожността като черта и възприетият стрес имат по-значима роля в групата с множествена уязвимост, в сравнение с другите уязвими групи. Установени са значими различия между групите по отношение на песимизма. Хронично болните демонстрират по-висок песимизъм в сравнение с групата на работещите родители с малки деца. Устойчивостта като черта и оптимистичните очаквания нямат пряк ефект върху тревожността от COVID-19 при изследваните уязвими групи.
Направен е български превод и адаптация на 4 скали за измерване на значими психологични конструкти – устойчивост, тревожност, социална подкрепа. Адаптираните скали, заедно с всички психометрични показатели, са включени в колективна монография и могат да бъдат прилагани за целите на бъдещи изследвания. Екипът на проекта е реализирал общо 19 научни публикации, в това число 3 статии в списания с импакт фактор и 3 публикации на резултати и файлове с данни в репозитари за научна информация с отворен достъп. Резултати са представени на два европейски конгреса по психология (Любляна, 2022г. и Брайтън, 2023г.) и в 4 международни конференции.
В рамките на проекта /www.cov19resilience.social/ са разработени ресурси, които могат да бъдат прилагани в бъдеща изследователска работа, включително електронно базирана платформа за интервюиране с календари, включваща панел за администриране на данни, опция за съхранение на звукови и/или видеофайлове и възможност за визуализация на календари. Създаден е Електронен обучителен модул „Управление на кризи“ с отворен достъп. Обобщен експертен опит и насоки за психосоциална подкрепа по време на криза са представени в брошура „Кризата, породена от COVID-19: Научени уроци и поглед към бъдещето“, която се разпространява електронно и в печатен формат.
Повече на: http://www.cov19resilience.social/
