На 11 декември 2025 г. научният колектив на проект „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от Ковид-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, МОН (проект КП-06-Н55/7), проведе кръгла маса на тема „КОВИД-19 И ЮНОШИТЕ: Ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните връзки и академичното справяне“, на която представи обобщените резултати от проекта.
Кръглата маса беше проведена в хибриден формат – едновременно в Зала на Институт за изследване на населението и човека-БАН и в платформата Zoom.
Доц. д-р Анна Александрова-Караманова, ръководител на проекта, представи в рамките на първата, откриваща презентация теоретичните предпоставки и теоретичния модел на изследването, неговите цели, методи, процедура и извадка (3326 юноши на възраст 11-17 години, 50,8% момчета и 49,2% момичета).
Във втората презентация от кръглата маса доц. д-р Анна Александрова-Караманова разгледа изследваните аспекти на пандемичната криза – среща с вируса (боледуване, карантина), възприета трудност на спазване на мерките, финансова нестабилност на семейството, живот онлайн, влияние на пандемията от Ковид-19 в 12 области от живота на юношите, и обсъди получените резултати.
В третата презентация доц. д-р Красимира Минева говори за негативните ефекти на пандемията върху психичното здраве на юношите, по-конкретно върху чувствата на тревожност, самота, възприет стрес, психосоматични оплаквания и обща Аз-ефективност като ресурс за справяне със стреса.
В четвъртата презентация доц. д-р Елица Димитрова представи резултатите относно ефектите на пандемията върху рисковото здравно поведение на юношите, по конкретно врърху тютюнопушене, вейпинг, употреба на алкохол, напиване и употреба на канабис, като се фокусира върху нарастването на повечето рискови поведения по време на пандемията и върху влиянието на комплекс от биопсихосоциални и икономически фактори.
В петата презентация гл. ас. д-р Татяна Йорданова обсъди промените във взаимоотношенията на юношите с техните семейства, приятели и романтичен партньор, като анализира детерминиращата роля на факторите семейна динамика (конфликти, сплотеност и прекарано време със семейството) и комуникация с разширеното семейство, приятели, съученици и романтичен партньор както на живо, така и опосредствана чрез технологични средства.
В шестата презентация проф. д-р Татяна Коцева представи резултати относно академичната мотивация и академичните постижения в контекста на онлайн обучението по време на пандемията от Ковид-19, като се фокусира върху детерминиращи фактори като намален стрес при учене от вкъщи, възприета трудност на онлайн обучението, общо време пред екран, образователна подкрепа от родителите и очаквания за бъдещето в сферата на образованието и работата.
В седмата презентация доц. д-р Анна Александрова-Караманова говори за опосредстващата роля на личностните особености (големите 5 фактора невротизъм, екстраверсия, доброжелателност, съзнателност, откритост към нов опит) във връзката между ефектите на пандемията от Ковид-19 и психичното здраве, здравното поведение, социалните връзки и академичното справяне на юношите, като акцентира върху значимата роля на невротизма като рисков фактор.
В осмата презентация доц. д-р Анна Александрова-Караманова и доц. д-р Елица Димитрова споделиха резултатите от качествения модул на изследването, в който 3001 юноши дадоха свободните си отговори на 4 отворени въпроса, отнасящи се до промените в живота им по време на пандемията, как са им се отразили тези промени, какви чувства и емоции са изпитвали по време на пандемията, и по какъв начин са се справили с нещата, случили им се заради пандемията.
В деветата презентация доц. д-р Красимира Минева и гл. ас. д-р Татяна Йорданова представиха насоки за превенция и интервенция на проблеми на юношеското психично здраве, рисково поведение (употреба на вещества) и намалени академична мотивация и академични постижения, разработени въз основа на резултатите от настоящото изследване, които да бъдат полезни за практиката в областта на юношеското здраве и образование по време на кризи.
