
На 4 декември 2025 г. българският научен колектив на международния изследователски проект „Здравни и психосоциални дългосрочни ефекти и копинг ресурси при тежко или критично преболедували Ковид-19: качествено изследване“, финансиран от Алианс на международните научни организации (Alliance of International Science Organizations – ANSO, проект ANSO-CR-PP-2021-10), проведе кръгла маса на тема „Преживявания на тежко преболедували Ковид в България и четири страни от Централна и Източна Европа: дългосрочни последици и ресурси за справяне“, на която представи обобщени резултати от проведеното изследване в България.
Кръглата маса беше проведена в хибриден формат – едновременно в Зала на Институт за изследване на населението и човека-БАН и в платформата Zoom.
Доц. д-р Анна Александрова-Караманова, ръководител на проекта, представи в рамките на първата, откриваща презентация международния изследователски екип и историята на проекта. Обсъди теоретичните предпоставки на изследването, включващи честотата и проявите на пост-ковид синдрома и рисковите фактори, свързани с възникването му, включително тежестта на прекараното заболяване от Ковид-19; регистрираните позитивни дългосрочни ефекти, по-конкретно посттравматичен растеж; ресурсите за справяне на преболедувалите (социални, личностни и др.); и социокултурните специфики на региона на Централна и Източна Европа. Бяха представени целите, методите и извадката на изследването.
Във втората презентация от кръглата маса гл. ас. д-р Велина Христова разгледа дългосрочните негативни последици при тежко и критично преболедувалите Ковид-19 в България и участващите страни (Словакия, Хърватия, Румъния и Полша), като се фокусира върху различните групи симптоми в рамките на пост-ковид синдрома (физически, когнитивни, психологически и емоционални) и нарушаване на качеството на живот в областите функционални ограничения, физическата активност и свободно време, семейни отношения, професионална заетост.
В третата презентация гл. ас. д-р Емануела Паунова-Маркова говори за спецификите на извадката и предизвикателствата при рекрутиране и интервюиране, свързани както с обективни пречки във връзка с пандемичната ситуация, така и с преживяната травма и нежелание за връщане към травматичните спомени, както и с проява на силни емоционални реакции по време на интервюто.
В четвъртата презентация гл. ас. д-р Емануела Паунова-Маркова представи резултатите относно посттравматичния растеж, който се проявява при значима част от преболедувалите, като обсъди областите по-дълбоко ценене на живота и промяна на приоритетите, по-смислени междуличностни отношения, повишено усещане за лична сила, осъзнаване на нови възможности и житейски пътища, духовно развитие.
В петата презентация гл. ас. д-р Велина Христова обсъди решенията за ваксинация на тежко и критично преболедувалите и как те са били повлияни от несигурността в здравеопазването и колебанията относно ваксинирането в специфичния контекст по време на пандемията в България. Беше обсъдена преобладаващата липса на вътрешен конфликт относно неваксинирането, свързана с липса на подкрепа на ваксинацията срещу Ковид-19.
В шестата презентация доц. д-р Анна Александрова-Караманова говори за социалната подкрепа като важен ресурс за справяне на тежко и критично преболедувалите Ковид-19 по време на острото заболяване и в пост-ковид периода, с фокус върху получената и предоставената социална подкрепа. Бяха обсъдени и личностните ресурси, мобилизирани от преболедувалите, включващи позитивни личностни характеристики, воля за живот, борбеност и упоритост, самоконтрол и самодисциплина, цел в живота, базисни личностни черти.



