Здравни и психосоциални дългосрочни ефекти и копинг ресурси при тежко или критично преболедували COVID-19: качествено изследване (2022 – 2024)

Финансиран от Алианс на международните научни организации (ANSO)
Ръководител: доц. д-р Анна Александрова-Караманова (ИИНЧ-БАН)
Екип в България: гл. ас. д-р Емануела Паунова-Маркова, докторант Ваня Славова (ИИНЧ-
БАН), докторант Нели Павлова (Кралски колеж в Лондон)
Партньори:
– проф. д-р Петер Халама, Център за социални и психологични изследвания – Словашка академия на науките (Водещ изследовател за Словакия)
– доц. д-р Анита Лаури Корайлия, Департамент по психология, Факултет по хуманитарни и социални науки, Университет в Загреб, Хърватия (Водещ изследовател за Хърватия)
– проф. д-р Адриана Бабан, Департамент по психология, Университет Бабеш-Боляй, Клуж-Напока, Румъния (Водещ изследовател за Румъния)
Целта на изследването е да проучи с помощта на качествени методи преживяванията на тежко или критично преболедували COVID-19 след изписване от болницата в четири държави от Източна и Централна Европа: България, Словакия, Хърватия и Румъния. Проучват се както негативни (физически и психични симптоми, когнитивни симптоми, посттравматичен стрес, затруднения в социалното функциониране, намалена способност за самостоятелно функциониране и др.), така и позитивни пост-ковид ефекти (посттравматичен растеж).
Оценява се ролята на личностните (напр. Аз-ефективност, резилианс, надежда, оптимизъм), социалните (напр. социална подкрепа) и други (напр. финансови) копинг ресурси в периода на възстановяване. Анализира се влиянието на локалния социокултурен контекст и епидемичните ситуации в четирите държави. Познаването на преживяванията на пациентите дава възможност за по-добро разбиране на техните нужди от подкрепа и позволява разработването на подходящи социокултурно адаптирани подходи за лечение на пост-ковид синдрома и психосоциална подкрепа в процеса на възстановяване.

Споделете в:

Facebook
Twitter
LinkedIn