Ръководител – гл. ас. д-р Даниела Ангелова
Това е първото цялостно и задълбочено монографично изследване на брака и брачните модели по българските земи през XIX в. Разглежданите проблеми не са разработвани в българската историческа наука до този момент. С проучването се поставят основите за изграждане на цялостна картина за същността и спецификата на съществуващите по нашите земи брачни модели и за мястото им сред тези характерни за населението на Европа.
В изследването е използван многоброен и богат изворов материал. Голяма част от документите, основно тези с османотурски произход, както и някои от кондиките на български църковни общини, за пръв път се пускат в научно обръщение. В изследването са синтезирани съществуващите в международното научно пространство методи за изследване на брака и брачните модели и са адаптирани към спецификите на данните, отнасящи се за българските земи през XIX в. В монографията са обединени различни проблеми, които до този момент са проучвани по отделни или само частично. Такива са темите за характерните за изследваната епоха юридически основи брака; за спецификите на брачността по българските земи през XIX в.; за разводимостта сред населението, обитаващо изследваното пространство; за брачни проблеми сред изследваното общество и предприеманите мерки за тяхното разрешаване.
Проучването на брака и брачните модели по българските земи през XIX в. помага за изясняване на цялостната картина на българското общество в последните години преди Освобождението. Това изследване поставя основата за по-задълбочено и цялостно разработване на въпросите за брачните отношения в следващите исторически епохи.
Резултатите от анализа на наличния изворов материал позволяват да се заключи, че в българските земи през XIX в. е засвидетелстван Средиземноморският тип брак. Въпреки това се открояват някои специфики:
- Общият коефициент на брачност показва стойности типични за Централна и
Източна Европа с тенденция за намаляване - Оценката на медианната възраст за встъпване в първи брак отговаря на
Средиземноморския брачен модел. - Значителна възрастова разлика между партьорите като преобладава разликата
между 5 и 10 години в полза на съпруга. - Нисък относителен дял на повторна брачност. Медианата възраст на
сключващите последващи бракове се ограничава в трудоспособната за мъжкото
население и детеродната за женското. - Нисък относителен дял на окончателно безбрачие, като почти липсва такова
при жените. Регистриран е висок относителен дял на вдовици, които предпочитат да
останат неженени.
