Период: 01.07.2020 – 31.12.2023 г.
Финансиране: Бюджетна субсидия
Обхват: международни сравнения; финансиране – национално
Ръководител: доц. д-р Стоянка Черкезова
Цел: Целта на изследването е да направи типологизация на страни в Европа според определени признаци свързани с организацията, правилата за достъпност и покритието на дългосрочната грижа за възрастни в тях въз основа на сравнителен емпиричен анализ според система от количествени показатели.
Дейности
– Проучване и критичен анализ на съществуващите международни сравнения и класификации на страните според социалните им системи в областта на дългосрочната грижа в три направления – организация (вкл. тип на финансиране), правила за достъпност и покритие.
– Разработване на система от критерии и показатели за типологизиране на страните според организацията, достъпността и покритието на дългосрочната грижа.
– Събиране и (където е необходимо) квантифициране на критериите за получаване на право на публично организирана дългосрочна грижа и за организацията (включително тип на финансиране) на дългосрочната грижа – групиране и квантифициране на данни от базата за данни Missoc Mutual Information System on Social Protection и от изследването SHARE (WAVE 7 за 2017г.) сред лица на възраст над 50 години за 13 европейски страни.
– Анализ, класификация и групиране на 13 страни от Европа според критериите и данните.
Резултати: Предложена е и теоретично обоснована система от четири групи показатели, въз основа на която страните да бъдат типологизирани: Общи системни показатели за държавата на благосъстоянието; Организацията архитектурата на ДГ; Показатели за потребности от ДГ;
Резултативни показатели от работата на системата за ДГ. При емпиричния анализ част от показателите са редуцирани, поради липса коректна информация за всички изследвани страни. След групиране на страните, България попада в групата на субзащитните социални държави в областта на дългосрочната грижа. Направени са предложения за политиките за дългосрочна грижа в страната.
Приложение: Въз основа на тази типологизация могат да бъдат направени изводи за това как различно организираните системи за дългосрочна грижа се справят с покритието на потребностите от нея, което е важно за подбора на политики в България в бъдеще.