Финансиране: Проект с Договор № KП-06-ДK2/5, финансиран по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.” на Фонд „Научни изследвания“, МОН. Базова организация ИИНЧ-БАН. Проектът е получил максимална оценка от експертите на ФНИ след финален отчет.
Проектът е избран от Общото събрание на учените на ИИНЧ за най-значимо научно-приложно постижение за 2023 година на Института.
Срок на изпълнение: 30 месеца.
гл. ас. д-р Илина Начева – ръководител на проекта
Екип: В екипа на проекта участват изследователи от секции „Социална и консултативна психология“ и „Трудова и организационна психология“ към ИИНЧ- БАН: проф. д-р Антоанета Христова; проф. д-р Йоланда Зографова; доц. д-р Диана Бакалова; гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева; гл.ас. д-р Полимира Митева; докторант Валентина Долмова. Участват и учени от ИЕФЕМ- БАН – доц. д-р Еля Цанева и гл. ас. д-р Йелис Ахмедова.
Обхват (дейности), цел, резултати и приложение:
В рамките на проекта с количествени и качествени методи са проведени изследвания върху динамиката на преживяванията в условията на кризата, породена от COVID-19. Идентифицирани са психологични предиктори на стрес, установени са специфични ефекти на възприятието (включително „ефект в трето лице“), откроени са преобладаващи емоции, свързани с пандемията, натрупани са нови данни за ролята на социалната подкрепа. Извършено е интерсекторно изследване с представители на уязвими групи – работещи родители с малки деца (0-12 г.), хронично болни и лица с множествена уязвимост, както и контролна група. Резултатите показват, че устойчивостта като личностова характеристика медиира отрицателния ефект на оптимизма върху тревожността от COVID-19 при лицата без индикатори за уязвимост. Тревожността като черта и възприетият стрес имат по-значима роля в групата с множествена уязвимост, в сравнение с другите уязвими групи. Установени са значими различия между групите по отношение на песимизма. Хронично болните демонстрират по-висок песимизъм в сравнение с групата на работещите родители с малки деца. Устойчивостта като черта и оптимистичните очаквания нямат пряк ефект върху тревожността от COVID-19 при изследваните уязвими групи.
Направен е български превод и адаптация на 4 скали за измерване на значими психологични конструкти – устойчивост, тревожност, социална подкрепа. Адаптираните скали, заедно с всички психометрични показатели, са включени в колективна монография и могат да бъдат прилагани за целите на бъдещи изследвания. Екипът на проекта е реализирал общо 19 научни публикации, в това число 3 статии в списания с импакт фактор и 3 публикации на резултати и файлове с данни в репозитари за научна информация с отворен достъп. Резултати са представени на два европейски конгреса по психология (Любляна, 2022г. и Брайтън, 2023г.) и в 4 международни конференции.
В рамките на проекта /www.cov19resilience.social/ са разработени ресурси, които могат да бъдат прилагани в бъдеща изследователска работа, включително електронно базирана платформа за интервюиране с календари, включваща панел за администриране на данни, опция за съхранение на звукови и/или видеофайлове и възможност за визуализация на календари. Създаден е Електронен обучителен модул „Управление на кризи“ с отворен достъп. Обобщен експертен опит и насоки за психосоциална подкрепа по време на криза са представени в брошура „Кризата, породена от COVID-19: Научени уроци и поглед към бъдещето“, която се разпространява електронно и в печатен формат.
Повече на: http://www.cov19resilience.social/ и Фейсбук страницата на проекта „Възприет стрес и динамика на преживяванията“.